Вече доста години да си футболен фен на Англия си е чист мазохизъм. И други страни имат неуспехи, но страстта която се влага от феновете на националния и клубните отбори, правят всеки неуспех много по-мъчителен и труден за преглъщане. В ЮАР беше поредният, който въпреки някои странични фактори, може да се определи като пълен провал. Причини, разбира се, винаги има. И като човек, който от 25 години се интересува и следи английския футбол, ще се опитам да посоча няколко:
  1.ТРЕНЬОРЪТ. Неслучайно почвам с него, защото никой не може да ме убеди, че с тези играчи е невъзможно да се постигнат успехи. Пример - Германия. Погледнати поотделно, техните играчи никога не биха били определени за звезди, но като отбор са безмилостна машина. И още един, още по-красноречив пример - Гърция от 2004-а. Мисля, че коментарът е излишен...
  Капело може да е велик треньор, но... Идва голямото "но" - очевидно да си клубен треньор или мениджър, и национален, са съвсем различни неща и не всеки голям клубен треньор е успявал да се справи като национален. Тук примерът, за който винаги се сещам, е Гуус Хидинк. Човек, който успява да се справи практически навсякъде, където отиде. Интересно би ми било да видя някой ден Жозе Мауриньо начело на национален отбор.
 С две думи, основната отговорност за провала в ЮАР е на Капело.
  2.ЛИПСА НА КАЧЕСТВЕНИ ИГРАЧИ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПОСТОВЕ. Тук веднага посочвам вратарския пост, където Англия не е имала стабилен вратар от времето на Гордън Бенкс насам. Говоря за наистина голям вратар, а не имитации като Шилтън или Сиймън примерно.
  Друг пост е нападението. Освен Рууни, който за мен е по-силен дори малко зад чист нападател, и донякъде Джърмейн Дефоу, за момента Англия няма силен нападател. За Хески е излишно да се говори; Крауч понякога е ефективен, но не е дългосрочна опция, на която може да се разчита; Агбоналахор вкарва прекалено малко. Останалите също не са на ниво.
  Изненадващо или не се оказа, че и защитата не беше на ниво. Глен Джонсън не беше във форма, Джон Тери - изненадващо несигурен, Матю Ъпсън не знаеше къде се намира. Всички говореха за липсата на Фърдинанд, но като си спомним какво го направиха баварците... май по-добре да си замълчим.
  В полузащитата беше тотален хаос, но там поне има и качество, и количество. Пак се връщаме на треньора, който трябва да намери мястото и на Лампард и на Джерард или поне на един от тях. Да намери и точните хора за останалите позиции. Защото играчи там има. Не са много, но все пак...
  3.СВРЪХОЧАКВАНИЯТА. Тук нещата са много условни. Говори се, че напрежението идва в повече на играчите. Но от друга страна всички играят във Висшата лига, където напрежението е най-голямо и ежедневно, така че...
  4.УМОРАТА. И тук съм склонен да не приемам това за фактор. Да, вярно е, че в Англия се играят с 10-15 мача повече на сезон. Но при положение, че си изиграл 45 мача да речем, не мога да проумея, какъв е великият проблем да изиграеш още 7...
  5.ЛИПСАТА НА КЪСМЕТ. Това се оказва доста сериозен фактор, когато става дума за Англия. Тук включвам и съдиийските грешки. При повече късмет, нещата можеха да са съвсем други. Говоря за световното през 1990-а, европейското през 1996-а,  дузпите с Аржентина през 1998-а, пак дузпите с Португалия през 2004-а, пак Португалия през 2006-а. Винаги съм си мислел, че при успех в поне два от тези случаи, нещата биха били съвсем други сега. Но, разбира се, всеки работи за късмета си и късметът е винаги със силния.
  Засега Англия не е сила, ама никаква футболна сила. Колкото и да е тъжно и болезнено, това е факт...

какви 5 лева?! Много,много повече са - 5-те лева.